Полезни съвети за ваглерите.

**TONI** Чет Сеп 17, 2009 6:29 pm

Полезна статия ,да раздвижим темата.9 основни въпроса за Английския риболов

Не е възможно да отговорим подробно на всички въпроси, които нашите читатели ни изпращат по пощата или звънят по телефона, за да ни питат. Обикновено те засягат конкретни условия за риболов, които не са общо валидни. Затова пък има някои общи положе ния - като риболова на и над дъното, риболовни термини, техники на захранване... Това са така наречените основи на правилния риболов, които ще ви научат как да си пълните живар ника и да не се прибирате валат. И така нека видим принципмите въпроси, които ви тормозят що се отнася до английския риболов..

ВЪПРОС 1. КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВ И ТУМБЕСТ ВАГЛЕР?
Тумбестата част в основата на някои ваглери има двойна функция. Първата е да увеличи общата товароподемност на ваглера без да промени дължината. Имено затова всички ваглери (фиксирани или подвижни) с товароподемност над 6 гр имат такава тумбеста част. И второ, това е с цел да се свали центърът на тежестта на плувката и да й се осигури по-добра стабилност при вълнение.
За сметка на това има две основни неудобства - липса на дискретност при падането във водата и по-голяма площ на взаимодействие при натиска на течението.
И обратно - правите ваглери имат ограничена товароподемност, но са по-дискретни и чувствителни. Това са характеристиките, спрямо които би трябвало да ориентирате своя избор. Ако има силен вятър и трябва да ловите надалеч, или с подвижен ваглер, за предпочитане е да изберете тумбест ваглер. И обратното, ако времето е спокойно , на късо или средно разстояние или пък на бързи реки, по-добре да иползвате прав ваглер.

ВЪПРОС 2. КОГА СЕ ИЗПОЛЗВА УТЕЖНЕН ВАГЛЕР И КОГА - НЕУТЕЖНЕН ?
Този въпрос е част от предишния . Много е трудно да се намерят ваглери, които да не са капсуловани. Отежнените се разделят на две големи категории: - слабо утежнени (1 до 2 g) които се използват за риболов на подвижна система, и такива, които са свръх утежнени като отежнението се състои от месингови шайби, които могат да се махат. Може да се каже, че неутежнените ваглери са предимно прави.
Кога и защо се използват?
Трябва първо да се имат предвид критериите за форма, които посочихме в предния въпрос :
-риболов на късо или далечно разстояние
- спокойно време,
- река
Накрая трябва да се вземе предвид основната разлика, при еднаква товароподемност, между утежнения и неутежнения ваглер и това е поведението при удара в повърхността на водата. Утежненият ваглер пада бързо във водата и после бавно заема работна позиция за риболов, докато неутежнената плувка потъва съвсем малко и застава бързо в работна позиция. Това е причината, поради която за дълбоки зони ви съветваме да изберете имено последния тип ваглер за дълбоки места, там където водата е прекалено прозрачна, а рибите - трудни или пък когато се хвърля рехава захранка и трябва да се визуализират по-добре кълването на пропадане.

ВЪПРОС 3 ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛИ Е ИЗМЕРВАНЕТО НА ДЪЛБОЧИНАТА ПРИ АНГЛИЙСКИ РИБОЛОВ
Измерването на дълбочината с макара създава множество проблеми на начинаещите и най-вече за тези, които от дълги години ловят на щека. Те са свикали с прецизното измерване на дълбочината и вида на дъното и се чувстват напълно объркани като става дума да се заметне сонда на голямо разстояние, без да има начин да мръднат наляво или надясно за да видят по-добре профила на дъното в участъка им за риболов. Нека сме по-ясни: Безспорно е ,че дори и да се прави от най-опитния риболовец, измерването на дълбочината по английски маниер никога не би могло да бъде толкова прецизно, колкото ако се мери „на дъно”.
Да , но тук това не е толкова важно, просто защото захранването не се прави на толкова ограничен участък, както при щеката. Рибите са разпръснати на няколко квадратни метра и не е важно или пък интересно да се отдава значение на всеки измерен милиметър . И все пак дъното трябва да се измерва! Освен това има разлика между риболов на река и този в открити води, с подвижен или фиксиран ваглер. Без колебание, най-простият начин е да се ползва подвижен ваглер. В този случай сондирането се прави с вече балансирана линия с основна маса утежнения на нивото на вирбелчето (след това се слага повод) което изпълнява ролята на сонда. Линията се замята и се „чете” информацията, дадена от плувката. Ако ваглерът стърчи намалявате дълбочината докато заеме работна позиция. След това не остава нищо друго освен да се пренаредят сачмите и поводът да се фиксира в работно положение. С фиксиран ваглер принципът на четене е същият, но понеже липсва основна част утежнения в долната част на линията, ще е добре да се използва сонда. В този случай ще е по-добре ваглерът да се балансира не преди, а след сондажа. Когато плувката е недостатъчно утежнена, тя се изкачва по –лесно н повърхността и е много по-лесно да се види дали не е отпусната прекалено голяма дълбочина.
На река нещата са малко по-сложни. Ако дъното е задръстено с боклуци и всякакви препятствия, най-добрият начин е не да се правят истински измервания, а да се добавя малко по малко дължина, докато плувката изчезне под повърхността ,повлечена от утежненията, Ако дъното е чисто – може да се използва и сонда. Там вече става „опипом” - линията се хвърля под формата на камбана така, че сондата и плувката да паднат отвесно. Ако е отпусната прекалено голяма дължина ваглерът ваглерът ще потъне за известно време и после ще се покаже с по-малко или по-голямо отклонение. Разстоянието между точката, в която е паднал във водата и мястото, където е изплувал, ще ви подскаже каква дължина лежи на дъното.

ВЪПРОС 4 ТРЯБВА ЛИ ВИНАГИ ДА СЕ ПОТОПЯВА ВЛАКНОТО И КОЛКО ?
Много от начинаещите в английския риболов не знаят колко да потопят линията. В повечето случаи проблемът е с ъгъла на дъгата на замятане. Понякога линията е прекалено отпусната над повърхността и дори и да се направи някакво рязко движение с връхчето на въдицата, пак няма как да се потопи. За да може жестът да е ефективен, трябва линията да е напълно опъната над повърхността на водата. Ако има корем, трябва да се направят няколко оборота с макарата, с което пък се рискува плувката да се отдалечи от зоната на лова. За да се потопи коректно линията, трябва просто да се заметне добре.
За целта трябва да следите ваглера с очи, докато е във въздуха (с показалец върху шпулата), да стопирате линията преди той да докосне повърхността, след това незабавно да затворите бигела, да направите един-два оборота с манивелата като засичате доста рязко, а върхът е напълно потопен във водата. За да улесните нещата ще е хубаво да имате влакно от типа « специално за английски риболов » и най—вече да го обезмаслявате преди и по време на всеки риболов. Има много начини за това, но най-простият е да сложите малко препарат за миене на съдове върху шпулата. Освен това не винаги е задължително да се потопява линията. Аз дори бих казал, че е по-добре даже да го избягвате ! Всъщност когато влакното е във водата това прави подсечката по-трудна и по-малко ефикасна. Всичко зависи от силата на вятъра, от дълбочината и формата на брега. Това са факторите, които определят силата на обратното течение, свързвано с вятъра. При дълбоки водоеми със слабо наклонени брегове, насрещното течение е слабо защото вълните не са достатъчно силни. Тогава е задължително да се потопи цялата линия, за да се ограничи отклонението на ваглера. И обратно. Когато бреговете са стръмни и твърди ( циментов кей , например) , насрещното течение може да е със същата, а дори и с по-голяма сила от тази на вятъра на повърхността. .Ако търсите средни или големи риби, по-добре ще е да потопите линията. Тогава линията ще следва хода на изкуственото течение.
И обратно, ако търсите специално по-големи риби и трябва да влачите стръв по дъното (с подвижен ваглер, дори и при малка дълбочина, както го правеше Алън Скоторн на последното световно) можете да оставите част от линията на повърхността. Вятърът действа в посока, обратна на течението, позволявайки да се стабилизира линията на място.
На река е по-ефикасно да оставите линията на повърхността. При липса на вятър контролът върху плувката е директен и линията не се влияе от течението. Тогава предимството е направо двойно! Можете да водите ваглера като болонезе и подсечката ще е с голяма ефикасност, дори и на десетки метри надолу по течението. Ако течението е бързо, трябва да гледате линията да е с тенденция да мине преди плувката. Тогава влакното просто се придърпва периодично, за да се върне обратно по течението. Ако вятърът образува течение, се получава ситуация, предпочитана от риболовците на болонезе . Вярно е, че когато бута линията срещу течението, вятърът теоретично я поставя в оптималната позиция за контрол. На практика е малко по-деликатно. Всичко отново зависи от силата на вятъра, силата на течението и начинът на захранване. Ако практикувате само хвърляне на рехава (насипна) захранка, линията ще се отклонява по най-естествения начин. Ако не потопявате линията и вятърът е прекалено силен по отношение на скоростта на течението, плувката ще се позиционира перфектно, но ще преминава прекалено бавно. И обратно, ако сте направили килим от захранка, този вид презентация ще е най-удачният за вас. Като функция на всички тези параметри можете да решите дали да потопите цялата или част от линията.

ВЪПРОС 5 В КОЯ ПОСОКА ДА ПОДСИЧАМ ?
За всички видове риболов на ваглер трябва да се научите да подсичате хоризонтално, защото това е най-ефикасният начин при потопена линия. Преди да ви обясня как нека видим защо. Вашият ваглер е добре позициониран на мястото и линията е потопена. . Кълве. Да си представим че подсичате отдолу нагоре, преди силата на това движение да се отрази на кукичката, ще трябва да извадите цялата линия от водата! Разбира се, тя е с много фин диаметър, но на 20,30 или 40 m, съпротивлението е такова, че за да имате шанс да уловите рибата, ще трябва да подсечете не само силно, но и с голяма амплитуда. Освен риска да дърпате назад, ще ви е невъзможно да дозирате силата на подсечката спрямо диаметъра на повода. Ако използвате 0.12 или 0.14 мм еластичността на влакното ще ви помогне да ограничите щетите, но ако сте се ограничили до 0.10 или 0.8мм, шансовете да скъсате са две към едно, независимо от размера на рибата. Но да се върнем на нашия риболовен участък и да си представим, че подсичате хоризонтално, с потопен във водата връх. Почти цялата енергия на вашето движение ще се предаде на нивото на плувката, а след това на кукичката. Но съпротивлението на ваглера е значително намалено поради това, че в напъна се разпределя по протежение на линията в момента на подсичането. След като сте усвоили веднъж принципния жест, не остава друго, освен да се научите как да дозирате спрямо диаметъра на повода и дистанцията на риболова. Има и много други елементи, които играят роля или са повече или по-малко важни – еластичността на влакното, или акцията на пръта. Колкото е по-мека акцията, толкова по-широка трябва да е подсечката (внимание! Казах „широка”, а не „силна” и не бива да се бъркат двата термина!). Подсечката става с бавен и продължителен жест, който започва от мястото, на което е потопен върхът, до нивото на тялото. Трудно е да се надмине този лимит просто защото ръката е блокирана от тялото когато се подсича наобратно .Много е важно да ви е удобно. Понякога препятствията на брега ви карат да подсичате по-скоро надясно, отколкото наляво. И макар и хоризонталното подсичане да е най-ефикасно в повечето случаи, трябва да признаем, че в някои случаи е по-добре да се подсича във вертикалната ос. Например при риболов с подвижна плувка на дълбоко място или когато линията нарочно не е потопена.

ВЪПРОС 6 КОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЗА ФИКСИРАНЕ НА ВАГЛЕРА ?
Има страшно много начини – повече или по-малко сложни. Най-простият е с използване на биберон или просто силиконово калъфче, което се нанизва върху долната част на ваглера и завършва с вирбелче, през което преминава основната линия. След това плувката се фиксира на място с големи сачми- BB, AAA или SSG. Този тип биберон позволява да се смени типа или размер плувка по време на самия риболов, без да трябва да се демонтира цялата линия. Някои модели си имат вирбелче, чиято скоба е с намален диаметър, за да може да се използва за риболов със слайдер, но в повечето случаи тези биберони а предназначени за парви ваглери без утежнения , като най-ниската товароподемност е 6 гр. За по-тумбестите плувки е по-добре да се използват биберони, които блокират ваглера върху линията без да е нужно да се прибягва до сачми. Това са предимно системи от типа Bacci или Fix-flot, които са доста сигурни (стават дори за ваглери над 20 гр) и лесни за използване. И понеже те разрушават до известна степен влакното, се препоръчва да не се използва с влакно с диаметър по-малък от 0.14мм. Затова повечето рибари предпочитат днес да използват система за фиксиране Quick, която също е сигурна, но и лесна. За блокиране на големи ваглери, най подходяща наистина е системата Quick.

ВЪПРОС 7 С КОЛКО СЪЧМИ ДА ФИКСИРАМ ВАГЛЕРА?
Въпросът засяга най-вече риболова с фиксиран ваглер. За моделите, които не са предварително утежнени, това утежнение се прави с големи меки сачми, които се слагат от едната и от другата страна на ваглера за да го блокират. При други се използват месинговите шайби, които се слагат и се махат по време на риболова.
Както видяхме, това не е без последствия за поведението на ваглера във водата. Масата, която е под плувката, трябва да е 85% от общата. Така че, ако искате да сложите 1 g олово върху линията, не ви съветвам да използвате ваглер, по-малък от 8 g, а при лошо време и повече. Остава д а определим броя, на сачмите и начина на поставянето им в основата на ваглера (говорим за такъв, който не е утежнен). По мое мнение, най-доброто решение е да се започне като се огради с две оловни тежести – под и над ваглера, за да се избегне плъзгането му при замятане,а те да се блокират с класически сачми n° 4. След това аз винаги слагам отдолу три или четири n° 8 до 4 по такъв начин, че да мога да ги смъкна при нужда в долната част на линията по време на риболова.. Или накрая слагам две сачми над ваглера и 6 или 7 под него. При всички случаи сачмите не са плътно притиснати към ваглера, а на разстояние около 5 мм, за да може при подсечка плувката спокойно да се залюлее.

ВЪПРОС 8 ВАГЛЕР С КАКВО ТЕГЛО ДА ИЗПОЛЗВАМ ?
Зависи изцяло от външни проблеми : метеорологични условия и разстоянието, на което смятате да ловувате. Всъщност във Франция има тенденция рибарите да използват изключително тежки ваглери : когато времето е спокойно, няма никаква причина да избирате плувка над 10 g за да ловите на 30 m от брега ! 10 g са напълно достатъчни, за да се практикува риболов на 25 м , 10-12g за разстояние от 35 m и 12-16 g за 45 m. Ясно е, че при силен насрещен или напречен вятър, трябва да се предвидят 1 до 2 g в повече, но това е максимумът. Само в редки случаи на силно течение или контратечение и захранване с брашно, може да се наложи да се избере по-тежък ваглер ,който да забави отклонението без да увеличи значително масата олово в долната част на линията. Когато се захранва насипно, дори и ваглерът да се отклонява прекалено бързо, това няма значение, защото рибата също е свикнала да поема хвърлените с прашка бели червеи в движение.

ВЪПРОС 9 КОГА ДА ИЗБЕРА ПОДВИЖЕН И КОГА ФИКСИРАН
На последния световен шампионат на езерото Валенция Алън Скоторн за пореден път ни показа с жар как подвижният ваглер може да се окаже ужасно ефикасен дори и когато нивото на водата не предполага използването му. Заставайки бързо в работна позиция и разполагайки със значителна оловна маса в долната част на линията, този тип плувка се оказва идеален, когато трябва да се представи неподвижна стръв на дъно. Такъв е случаят с по-големите риби, но и бе само за тях. Става дума предимно за скимери от 200 до 300 g, които Алън улови тази година в Унгария. В монтажа нямаше нищо магьосническо: той се състоеше в това да се сложи основна сачма на около метър от вирбела, който свързва основната линия с повода , след това да се сложат една или две сачми (n° 8 а 4) между тях. Затова пък типът ваглер, който ще се използва е крайно важен : трябва да се избере модел, който има много малко утежнение (1 до 2 g максимум). Така плувката ще остане залепена за оловната маса по време на полета, но ще остане на повърхността, докато сачмите бързо слизат към дъното, което значителни намалява рисковете от оплитане.